“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите”, пише Ларошфуко. “Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му”, продължава германският социолог Хелмут Шойк. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане, твърди Шойк в основния си труд, “Завист: теория на социалното поведение” (Der Neid: Eine Theorie der Gesellschaft, 1966).

 

 

Романтиците вярват, че любовта води света. Либералите и марксистите смятат, че това е икономиката. Вярващите смятат, че това е Бог, а интелектуалците вярват в силата на идеите и думите. Най-прозаичните - и най-прозорливи? - ни съветват да погледнем към завистта. Завистта на Каин към Авел. Завистта на брат към брата. Завистта на бедния към богатия. На грозния към красивия. Завистта на всички към всички. Това пише Ерик Земур по повод преиздаването във Франция на основната книга на големия германски социолог Хелмут Шойк.

 

В началото беше не словото, а завистта: 

 

Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му: това е една от най-фундаменталните, най-тревожни, понякога най-добре прикрити, но също така най-решителни дадености на човешкото съществуване на всички нива на цивилизацията.

 

От индианските племена до Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, от гръците митове до социалистическите теории, един от най-големите германски социолози ни, Хелмут Шойк, ни разхожда в страната на завистта. в своята поучителна и крайно увлекателна книга. 

 

Завистта е сложен феномен. Завистта не е ревност. Както отбелязва Ларошфуко: Ревността е съобразена с разума, защото бди над предмет, който притежаваме, но се страхуваме да не загубим; завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите. 

 

Завистливият предпочита другият да няма нищо, вместо да има нещо, което той самият няма. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане: Именно като завистливец и чрез възможността да изпита завист, човекът е станал наистина човек. Завистта подхранва социалния натиск, от който се нуждае общността, но завистта, породена от социалните успехи, трябва да бъде сдържана и дори забранена от религиозните предписания или рационализацията на превратностите на съдбата. 

 

В традиционните общества всичко е организирано така, че да се защити от нея: завистта е прословутото “лошо око”. Цената, която трябва да се плати, е огромна, царува конформизъм - и най-умният, и най-самотният, и най-изобретателният се самоцензурират от страх да не им завидят. Дори боговете завиждат на изключителните мъже, както се вижда в “Илиада” и “Одисея”. За да живеем щастливо, трябва да живеем скрито.

 

За да живеем, без да ни завиждат, трябва да останем смирени:

 

Не може да се каже дали бедността поражда завистта или завистта докарва бедността. Можем само да покажем, че двете са свързани.

 

За да се измъкне от нищетата си, човечеството трябваше да се измъкне първо от завистта и страха да не му завидят. Християнството е основна межда. Една от най-големите големите услуги, които християнството е направило на света (без да иска впрочем), е била да предложи за първи път на човечеството свръхестествени същества, които не могат да му завиждат, нито да му се подиграват. 

 

Можем да добавим, следвайки Рене Жирар, че превръщайки в изкупителен Агнец Този, Който е едновременно и Бог, и жертва, християнството превръща завистта в непростимо престъпление, от което хората трябва да се пречистят. 

 

ХХ век, “векът на завистта”

 

Знаем продължението. Християнският Запад, който единствен успя да канализира завистта, единствен успя да сдържи, опирайки се на социологически, религиозни и демографски аргументи, страха на всички пред завистта на всички, взима такава икономическа и технологична преднина, че налага хегемонията си на останалия свят.

 

ХХ век ще промени всичко това. Защото ХХ век, обяснява Хелмут Шойк с рядък финес, е “векът на завистта”. Токвил бе предсказал, че отношенията между хората ще стават толкова по-напрегнати, колкото по-голямо е външното равенство, в което живеят в дадена епоха. Шойк продължава тази идея в своя анализ на завистта: Колкото и да не се харесва на онези, които го защитават от Френската революция насам, равенството е израз на завистта, а не единственият лек срещу нея. (…) Модерната доктрина за равенството е продукт на злопаметността. (…) За първи път хората не се срамуват от завистта, която носят в себе си, в името на “социалната несправедливост”. (…) Ако равенството пред закона е жизненоважният елемент на демокрацията, то е и нейният подводен камък. Защото благоприятства появата на такъв фанатизъм и чувство за завист, което изисква всички хора да бъдат третирани по един и същи начин във всички области на съществуването. 

 

Хелмут Шойк познаваше двата тоталитаризма на ХХ век, нацизма и комунизма, които поставя в един кюп - на социализма, който използва завистта като метод за създаването на общество, освободено от завистта. И което се проваля. Авторът умира през 1993 г. и не познава нашия мултиполюсен свят и мултикултурното ни общество. Но той предвиди срещата на злопаметността - основана на завистта - на старите колонизирани народи - и на чувството за вина на старите господари. 

 

Експлозивна среща, пророкувана от Ницше: Народите, на които сме направили добро, ни мразят и имат само една мисъл в ума си: да ни унищожат. И теоретизирана от Хелмут Шойк: Завистта няма да бъде победена нито с добри чувства, нито с алтруизъм, а с излишък на рационалност. Нищо не предизвиква така завистливия и не възбужда така неудовлетворението му, както отказът от позицията на превъзходство спрямо него, с намерението да обезоръжим завистта му.  

 

Четейки Хелмут Шойк, можем с горчивина да установим, че нашият германски социолог е проповядвал в пустиня.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

без имена на 08.12.2019 в 11:17
Не аз приписвам омраза и завист на целия народ, а така е според философите. Завистта е човешко качество и няма как или няма строй, които да го изкоренят. Възпитанието, вярата, средата могат само да я притъпят. А защо да я изкореняват като , пак според философите, тя е градивна. Аз така разбирам от статията. Не съм философ, тук под такива статии има много философски коментари, явно от хора запознати с материята те да кажат. И да, няма универсално добро. Доброто за мен може да не е добро за теб. Затова е казано не прави непоискано добро. Точно непоисканото добро поражда омраза. Примери за това около нас много. А децата мразят родителите си, когато не им купят играчката или скъпите маратонки. И когато възразяват срещу първата любов. Но минава време и те стигат до: колко права беше майка ми :)
Точно непоисканото добро поражда омраза. на 08.12.2019 в 11:36
Валентин Вацев много добре обясняваше в едно интервю за двата народа, обитаващи територията България. Едните ги наричаше българи, а другите - българиани, очевидно като евфемизъм от "ариани", т.е. еретици, според православните (за мен този евфемизъм не е съвсем точен, ако ще го разглеждаме буквално, но това е друга тема!). Та въпросните бълг-ариани мощно приветстват времето, което от 30 години дойде за тях, защото те от една страна властват (Бойко Борисов), от друга страна са маса, съвременно простолюдие, постмодерно пролетаризиращи се, т.е. НЕ оня отруден народ, който вдъхновяваше поети като Вазов (""Елате ни вижте"), Смирненски ,Гео Милев, Н. Фурнаджиев, Вапцаров и др. Та ако ще говорим за нещо като комплекс от освободителя и съпътстващата го омраза, задето им дарил едно очевидно до нелепост "непоискано" от тях самите "добро", тъкмо тях има предвид Вацев. Но се забравя, че тая свобода всъщност е измолена от българи-праведници, т.е. от български избраници пред Бога. Защото за българ-иани свобода не се полага, те не избират (за тях това е сложно, защото е свързано ще им навлече омраза и лишения), а просто предпочитат своята заслуга да бъдат роби на банана и на стомаха си. Така че те могат да се сърдят само на нас, че Русия е наш избор и наша отговорност, и това е несподелимостта на избора да бъдеш, преди рипнеш и да зинеш да имаш.
ИМПЕРИА на 08.12.2019 в 11:44
Завистта е его, хапещо доброто, но и злото, което е конкуренция между злото, които имат център егото си - чувството си за превъзходство и лакомия.
Примерът ти не е точен. Омразата към Русия не е заради направеното добро, а заради направеното от нея последващо зло. на 08.12.2019 в 11:48
Ти Бог ли си далновидно да преценяваш кое е добро и кое е зло? Омразата вече я обясниха хора в няколко различни поста. Страстните ти привързаности към красиво аранжирани витрини, прикриващи духовна нищета и изпразненост отвътре те карат да мразиш Русия, която за определени разказвачи и спрямо определени приоритети, олицетворява бедност и историческа несполука. Но ето, дойдоха времената, когато празни шепи (днешна възродена Русия) лесно се пълнят, ала празна душа (либералният Запад) отдавна символизира упадък и предизвестена смърт.
ОТКРОВЕНИЕ на 08.12.2019 в 11:58
Нямало добро? НЕПОИСКАНО ДОБРО? Исус казва, че добро е това което е добро за тебе, и каквото искаш това да даваш. В Библията - Откровението 13 има пасаж:"9 Ако има човек ухо нека слуша. 10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите." Философията не е наука, а идеи за истина, теория за откриване на истина. Философията не е една. За наука претендира психологията. Хората, които вечно се тревожат и притесняват за нещо, са по-интелигентни от останалите, установи канадско проучване, цитирано от в. "Дейли мейл". Екип от университета в Онтарио подложил на тестове 125 студенти. Тези от тях, които били по-притеснителни, се оказали със значително по-висок речеви интелект. Притежателите му имат по-богат речников фонд, по-добре категоризират думите и разбират смисъла на поговорките. Притеснителните хора често са взимани на подбив, най-вече жените. Но хората с вечни тревоги се оказват доста по-умни от останалите.
Helleborus на 08.12.2019 в 12:47
Същността на завистта е много ясно видима в историята между Каин и Авел (Кахин и Навел на оригиналния богарски, където Кахин означава земен, а Навел е благороден господар). Кахин всъщност не се реализира, защото не полага никакви усилия. Подобно както коментирахме за онзи актьор, Финци, човек идва на света в определени рамки и целият му живот и даденото му е като едно семе, което трябва да се посее и от него да произтече нещо по-съвършено, да произрасте плодно дърво. (не да се захвърли, а да се посее) При посяването и покълването семето се трансформира, то умира, за да даде живота на онова, което е скрито в него. Така и човекът трябва да употреби даденото му (всичките си елементи, душа, сърце, мисли, тяло) не като ги пази консервативно и без изменение, а като постоянно търгува и разменя онова, което има, срещу растеж и промяна (от Бога). Това е едно допускане вътре в теб да влезе вода (Божието слово), храна, светлина, въздух, да ти бъде въздействано, да се обучаваш чрез външни за теб фактори, за да се яви истинското тяло и естество, което е скрито в семето (Възкресението). Определен тип хора са толкова егоистично страхливи и затворени в изначалната си обвивка, заслепено невярващи относно нуждата от трансформация и обучение, ревниво пазещи даденото им земно естество, че не го посяват и не се развиват, то си остава голо семе и не произвежда в живота им нищо. Земното (кахин) не става небесно (навел)! Тогава пламва завистта на земния човек от кал, срещу онези, които се развиват и получават нов живот и тези безплодни дървета започват да говорят за равенство, равни права, те неистово се борят да си докажат (немислимото), че всичко с тях е наред, а онзи, който се развива, той не е нищо повече.. на какъв се прави! Ето, ти си по-силен от него, може да хванеш един камък и да го убиеш, може да го смачкаш. Така земният човек показва силата си, в заслепението си и завистта си, като малтретира всичко живо, а небесният човек (вече възкръснал във вътрешните си елементи), когато изгуби тялото си, то също става последният негов елемент, който се посява (не си горете мъртвите). „ И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,“ /1Коринтяни 15:26/ Такава е мотивацията на тези две раси хора, едните се стремят към живот и възкресение, а другите се стремят да докажат, че такова няма и се окопават къто къртици в земни удоволствия, изпълнени със завист.
без имена на 08.12.2019 в 18:49
Ама вие как четете и като четете вниквате ли в написаното. Това, което написах за отношението, не съм писала омраза, към Русия след Освобождението е факт. Какви са аргументите на тези, които днес мразят Русия , не говоря за онези, които навремето бяха влюбени и се кълняха в СССР, а днес са най-върлите хулители, а? Това също е факт. И как от тези два факта си извадихте заключение, че мразя Русия? Към Русия се отнасям както към всяка държава-нито я обичам, нито я мразя. Даже в развихрилата се вакханалия срещу Русия и симпатизирам. Обичам собствената си Родина. За непоискано добро- ако аз живея в колиба, не преча на никого, доволна съм от живота, а ти, добрият човек, решиш да ми направиш добро-да разрушиш колибата ми и да ми построиш къща и въпреки моето нежелание и съпротива го направиш, това е непоискано добро. Тогава не ще те мразя, ами направо ще те убия. Виж, ако аз дойда да те помоля да ми построиш къща на мястото на колибата и ти го направиш, това вече е доброто, което не може да предизвика омраза. И за да не се фокусирате сега пък върху колибата ми ето нещо актуално. Когато социалните тропнат на вратата ви и искат да отведат детето ви, защото са получили сигнал, че сте му лепнали два шамара, това какво е? От тяхна гледна точка те правят добро на детето ви , а от ваша как е? И престанете вече с тези банани, тоалетна хартия и пълни витрини, защото се излагате щом смятате, че заради тях хората са искали промяна.
Helleborus на 08.12.2019 в 20:14
Доброто наистина е субективно, но това не означава, че субективното виждане на всеки е добро! Субективното виждане на добрите е добро, субективното виждане на злите е зло. А има и Субект, Който има воля за всяко живо същество. Това, че тя е добра, произтича от естеството на този Субект, че Той е всевиждащ, даряващ и ни обича. Освен това е и Творец и знае естеството на всичко, което е насадил, на всяко растение. И още много може да се каже, но ако човек също така субективно не вярва и не желае да се съгласи с тази воля, той може да счете за добро нещо, което няма да се окаже добро като краен резултат. Въпреки това, всеки сам си решава, но не може да бъде толкова уверен, че онова, което взема за добро, наистина ще се окаже такова, ако е извън волята на Твореца. Колкото до тази воля, има начини тя да се разбере. Така че доброто хем е субективно, но също така е универсално, ако приемем, че то се съдържа в погледа на Твореца, а не в нашите възприятия.
Чудех се на 08.12.2019 в 21:06
Helleborusе, гошеее замълчи, стига не си в театър да ни разсмиваш. СТИГА БАНАЛИЗИРА ГЛУПОСТТА. А за твое сведение, но дали ще схванеш. Вредата е зло, доброто е обратно на злото. А кой определя какво е вреда. Ето тук е заровено кучето на атеизмът. Господ Бог, определя, защото е всевиждащ, и в бъдеще и в минало. Но може и така, доброто е даряване, злото ощетяване. Доброто дава плод, злото не. Доброто прави щастие, може и не веднага, плодът не се ражда веднага. Разбира се, доброто не е добро за всички, едно време са казвали - че еди си какво е добро за еди си какво. Оградата на градина със зеленчуци, е добро за зеленчуците и стопанинът им, но зло за съседната крава - може би. Екологията е добро за здравето, но зло за някои.
Helleborus на 09.12.2019 в 18:23
„Оградата ми е зло за чуждата крава, а екологията е зло за бизнеса“ Няма такова нещо, доброто никога не произвежда лоши ефекти, освен за хора, които са зли. Сещам се за един разговор между Гандалф и хобита, който го попита, дали еди кой си човек бил страшен и опасен. Отговорът на учудения магьосник беше, „самият аз съм страшен и опасен“. Няма по страшен и опасен от добрия човек, добрия закон или добрия Бог, когато им противоречиш. Само че това не ни позволява да размиваме понятия като добро и зло, защото те никак не са размити. И точно в това е надеждата ни за оцеляване. Кравата на комшията ти ще пасе в неговия, а не в твоя двор, а бизнесменът няма да строи върху пясъчни дюни, например.
Няма по страшен и опасен от добрия човек, добрия закон или добрия Бог, когато им противоречиш. на 09.12.2019 в 19:31
Това да си го запишат от WADA и всичките такива като нея, дето лаят по праведницата денонощно. Ще ги боли както никога преди!
крал Марко на 11.12.2019 в 08:33
Порното и смартфонът е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, чувства в свят без другарство. Порното и смартфонът, са опиум за народът. Целта придава на деянията тяхната специфична ценност, като в зависимост от добрата и лоша цел деянията се делят на добри и лоши. Велик е звярът 6-джи. Богът на пазарът и парите, амин в капитализмът на индивидуализмът и личната изгода. ЗАЩОТО СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО
уфсътъ на 13.12.2019 в 20:06
пример за беса на завистта: има един Костин, банкер на държавна банка, и Наиля Аскерзаде, водеща в Канал 1 на руската ТВ. И същият този банкер купува на любовницата си Наиля апартаменти, вила, яхта, използва самолет и так далее...и изведнъж се появява този чешит Навални и разкрива всичко това-с документи. Защото завиждааааааа...https://navalny.com/p/6272/ Някой ще каже, ми т'ва е капитализЪмЪ, нали затуй скачахте като маймуни на площада, има богати и бедни, има свръхбогати и свръхбедни. Да ама не, това са си държавни длъжности в държавата, не е частно предприемачество, не е частна банка или частен канал 1 на частна ТВ. И най-важното: има си прокуратура, която няма да се самосезира за такива дреболии, струващи стотици милиони(долари), които няма как да дойдат от държавна заплата. Просто няма да вдига шум, всяко чудо за 3 дни. при такива строги наказания за обида на властта в РФ ако историята е фейк, много лесно Навални могат да го пъхнат зад решетките за много години.Да, ама документите не са фейк, и това наистина е проблем...за 3 дни. И БГ натам отива, по същите утъпкани пътеки, ползвайки богатия савецки опит.

Напиши коментар